Анализ, БЪЛГАРИЯ

Година след аферата КТБ виновни няма. Oтговорните институции проявяват учудващо спокойствие

Повече от година след като Цветан Василев източи Корпоративна търговска банка, съд и прокуратура мълчат и въздишат тежко, а виновни по случая все още няма

Цветан Василев
Повече от година след като Цветан Василев източи Корпоративна търговска банка, съд и прокуратура мълчат и въздишат тежко, а виновни по случая все още няма.

В същото време Цветан Василев, който е собственик на завода за стъкло в Парачин, дължи 20 млн. евро за ток и газ. Въпреки че на 4 август е трябвало да плати една част от дълговете си за завода в Парачин, той не го е направил. Заводът е пред фалит, а банкерът продължава да живее в паралелна реалност, в която смята, че всички са длъжни да му играят по свирката. Може би така е свикнал. Все пак Василев има богат опит в купуването на политическо влияние.

Все още няма окончателно решение от Сърбия за екстрадацията му. На първа инстанция съдът реши, че Василев трябва да бъде върнат в България, където срещу него тече разследване за длъжностно присвояване на 206 млн. лв., но на втора инстанция Апелативният съд в Белград oтказа да го върне у нас.

Според Апелативния съд не са били взети под внимание правата на гражданина Василев, които са гарантирани от международните правни договорености, както и от сръбското правосъдие, с което те са били нарушени. Освен това първоинстанционният белградски Висш съд не бил уточнил дали са налице всички условия за връщането на Василев в България. Апелативната инстанция счита, че погрешно и непълно са били събрани фактите, на основата на които е било решено Василев да бъде екстрадиран у нас.

Топката отново е върната за доразглеждане в полето на Белградския висш съд. Според сръбските закони обаче окончателното решение ще бъде на правосъдния министър, а за неговата преценка няма срок. Може би причината за размотаването от страна на Сърбия се дължи на факта, че Василев е омотал в мрежите си и сръбския президент Томислав Николич.

Преди седмица вестник „Курир“съобщи, че банкерът беглец е направил дарение от 1,2 млн. динара (10 000 евро) на фондацията на Николич. Пред местното издание членове на тамошни неправителствени организации намекнаха, че това не е единствената сума, дадена от банкера в замяна на политическа протекция.

За близките отношения на Цветан Василев и президента Николич говори и изказването на държавния глава в подкрепа на българина. През март Николич заяви, че банкерът по никакъв начин не е нарушил сръбското законодателство и инвестиции като неговите трябва да се поощряват. Докато банкерът беглец се разхожда като свободен гражданин в Сърбия и си купува политическо влияние, ние имаме „удоволствието“ да платим сметката от 3,4 милиарда лева.

Скрит под политически чадър и у нас, Василев с години ловко плетеше своята мрежа за източването на собствената си банка. Средствата в КТБ, които принадлежат на вложителите, постепенно минават под пълния контрол на Василев. Банкерът ползва парите на вложителите и депозантите в КТБ като свои, с които финансира фиктивни „кухи” фирми, създадени от неговите секретарки, шофьори, охранители, домакини и други, на които банката щедро и безотговорно раздава милиони левове кредити без бизнес планове и без обезпечения. Как едно дружество без дейност и без персонален състав, каквито са „Карне М”, „Кен трейд”, „Вивес”, „Юлинор”, „Юлита”, „Аквафинанс”, „Бургас Мийт” и още десетки други, получава десетки милиони левове или евро още в деня на искането за кредит без учредяване на елементарни, а още по-малко на „стойностни” обезпечения. Всички, които са искали кредит от която и да е друга банка, разбират порочността на този банков модел. Отговорът е въпроса е ясен – Василев разпорежда отпускането на кредитите на свои дружества и едновременно с това използва чрез поставените лица – собственици или управители на „кухите” дружества, отпуснатите средства за свои бизнес начинания.

По този именно начин Василев успява да се превърне през последните десетина години в крупен бизнесмен, собственик, както самият той недвусмислено призна в интервюто си пред Дачков и сайта „Гласове”, на значителен брой предприятия като БТК, НУРТС, „Техномаркет”, „Петрол”, „Дунарит”, „Авионамс”, „Русенска корабостроителница”, „Рубин”, „Телиш” и други. По този начин Василев финансира и обществените си начинания – футболния отбор „Ботев” и телевизионния проект „Тв 7”, който глътна за последните три години почти 300 млн. лева от парите на вложителите. По този начин Василев инвестира в собствените си хотели „Сана спайс” в градовете Хисар, Банско, в курортния комплекс „Св. св. Константин и Елена” и къде ли още не.

По този начин Василев придобива и собствените си недвижими имоти – луксозната къща, в която живее в софийския квартал „Бояна“, авангардния и прескъп апартамент в парка „Кристал”, както и къщата в ултрабогаташки квартал на Женева, до самото Женевско езеро.

И това далеч не е всичко – общата стойност на личните му имоти, къщи и апартаменти в страната и чужбина надхвърля 100 млн. лева. И всичко това е придобито с пари на КТБ, извадени под формата на кредити към кухи фирми и многократно прехвърлени през други кухи фирми, докато се стигне до реалния собственик на предприятието или на имота. Като тези крайни собственици се оказаха все офшорни дружества на Василев, които нямат нищо общо с банката и с раздадените кредити, а самите активи не са предоставени като обезпечение в полза на КТБ. Много удобна за Василев схема, коствала на банковия трезор почти 4 млрд. лева източени пари.

Тази схема не е създадена случайно, а е целяла именно днешната ситуация – при евентуален фалит на КТБ активите, придобити с пари на банката, да останат недосегаеми за държавата, кредитори и синдици. Нали именно за окончателното присвояване на тези активи Василев приведе в действие плана „Петрол”, чиито най-апетитни дружества сега станаха собственост на близкия приятел на Василев Гриша Ганчев, без за тях да са пратени пари от ловешкия бизнесмен, както и фарса „Пиер Луврие”, чрез който прехвърли за 1 евро крайната собственост на предприятия като БТК и оръжейните заводи „Дунарит” и „Авионамс”.

А неотдавна фарсът завърши с отказа на Луврие и компания от подаръците на Василев. Вероятно и ловки международни аферисти се плашат от размера на далаверите, забъркани от батко им Цветан. В същото време Василев и неговите помагачи у нас – предимно агенти на Държавна сигурност, неистово крещяха, че се ограбвали активите на банката. Нещо като „Крадецът вика: Дръжте крадеца”.

Тези и други факти, разкрити в поредицата разследвания на „Труд“ през последните десетина месеца, намериха категорично потвърждение и в доклада на временната парламентарна комисия за разкриване на причините, довели до фалита на КТБ с председател госпожа Десислава Атанасова. Основният извод от доклада на комисията е, че сложна схема от необезпечени кредити, фирми бушони и свързани лица е довела до източването на КТБ и фалита й.

В продължение на години Цветан Василев е използвал КТБ като персонален банкомат. Според комисията банкерът – мажоритарен акционер, основно е финансирал сам себе си, като огромна част от отпуснатите кредити били раздавани срещу малко или никакво обезпечение на фирми, свързани помежду си и със самия Василев.

Много от тях били създадени броени месеци преди да получат милионни заеми. Често одобрението се давало буквално в деня на искането. След това милионите се връщали обратно през други фирми, за да финансират бизнес начинания на собственика и кръга му.

На фирми бушони били раздадени над 3,4 млрд. лв. А за да има пари, се привличали нови и нови депозанти с нереално високи лихви. Единствената цел на тези кухи дружества е била да получават пари от КТБ, като ги пренасочват в посоката, в която им каже мажоритарният собственик на банката.

С допускането и непресичането на тези практики се е дала възможност банката да функционира като пирамида, заключава анкетната комисия.

За съжаление отговорните институции проявяват, меко казано, учудващо спокойствие в реакциите си към тези безспорно установени факти за престъпно управление на КТБ. Какво чакат – да бъде отмъкнат и последният пирон от банката ли, или Цветан Василев да се измъкне в Южна Африка, каквито случаи със злополучни банкери, а и с по-обикновени бандити имаме в най-новата ни история.

*Под името Калоян Стоев „Труд” отпечатва статии на своя екип за системни анализи и политическа семиотика (САПС). Отговорността за публикациите е на редакцията на вестника.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Всичко е статията е факт и незнам, как всички се сдобиват с такова спокойствие след такава кражба?

  2. Наистина не е за вярване, че една година след разкриването, че КТБ е била пирамида няма нито един осъден. По-лошото е, че главният виновник Василев продължава да бъде на свобода и да дирижира парада, както на него му е изгодно.

Leave a Reply


* Задължително поле

Следвайте ни в:
Facebooktwittergoogle_pluslinkedinrssmailFacebooktwittergoogle_pluslinkedinrssmail
Анкетата на Форум

Ще решат ли т. нар бежанци демографската криза на България и Европа?

  • Не, те нямат място тук (58%, 135 Votes)
  • Не, те живеят в средновековието (30%, 70 Votes)
  • Да, имаме нужда от тях (5%, 12 Votes)
  • Да, Европа умира (4%, 10 Votes)
  • Въставаме, посегнат ли на жените (2%, 4 Votes)

Гласували общо: 231

Loading ... Loading ...