Интервю, ЛИЦА

Христо Тенчев: Най-важно е да отстояваш принципите си

zx620y348_1815355

 

Преди дни 29-годишният Христо получи поредното значимо признание. Той е един от двамата българи, които се наредиха в престижната класация „Топ 30 под 30” на списание „Форбс” , в категорията за социално предприемачество. Компютърният специалист е едва на 18 г., когато става съосновател и изпълнителен директор на компанията за игри XS Software. Днес съвсем заслужено може да бъде наречен Краля на гейминг бизнеса в България.

В момента компанията му е най-голямата у нас за разработка на компютърни игри, в нея работят над 150 души, а годишната печалба надхвърля 5 млн. евро. XS Software създава игри, които се играят от над 35 милиона души в повече от 80 държави. През 2014 г. Христо Тенчев и колегата му д-р Светлин Наков основават първия Софтуерен университет в България. Досега той е обучил над 33 000 души, като 97% от тях веднага са успели да започнат работа по специалността. Христо определя университета като място, където човек може да получи професията софтуерен инженер за малко повече от 1 година, да се реализира в една от най-търсените професии в света и да вземе диплома за висше образование. Христо казва, че признанието, което получава, е резултат от идеите и активната и неуморна работа на много хора. Отбелязва, че в служителите си най-много цени искреното желание и вътрешния потенциал. Подчинените му пък го определят като изключително добър и подкрепящ работодател, чиято врата е винаги отворена за тях.

Обича да пътува в България и в чужбина, да спортува, да се забавлява с приятели и да става рано. Спомня си, че като дете мечтаел да стане учен и да открие лек за всички болести. После и космонавт, и дърводелец, и танцьор, и програмист, в различни периоди. Признава, че сега за съжаление не му остава време за много неща, но смята да се върне към тях, когато постигне целите си.

– Ти си един от двамата българи, които се наредиха в престижната класация на Forbes „Tоп 30 под 30” в категорията за социално предприемачество. Труден ли беше пътят ти до това признание?

– Не бих казал, че е труден или лесен. По-важното за мен е пътят да бъде интересен и да има смисъл от него. Дейностите, които аз и колегите ми искаме да развиваме, са точно такива. Радвам се, че получих това признание – значи наистина, освен че на нас ни е интересно, и други хора смятат, че това, което правим, е полезно.

– Някога чувствал ли си се подценен заради това, че си българин? Смяташ ли, че би ти било по-лесно в бизнеса, ако живееше някъде другаде?

– Да, като цяло съм имал това усещане при разговори с хора от Западна Европа. Много хора са го усещали това, сигурен съм. Дразни ме, но винаги гледам да го обръщам в мой плюс – подценявайки ме, не осъзнават как мога да ги изпреваря, докато не са се усетили. Ако живеех някъде другаде, може би щеше да е по-лесно, но не поради тази причина, а поради други фактори – възпитание, образование, справедливост, по-достъпен капитал и други фактори.

– Има ли нещо в България, което пречи на бизнеса ти? Усещал ли си завист или негативно отношение?

– Да, но това го има и на други места. Това е човешка черта, която не е присъща само за България. Черта, която дърпа надолу хората, които й се поддават. В България хората трябва да решат дали да слушат, че уж всички българи сме такива, или да решат да покажат, че не сме.

– Кога се роди страстта ти към игрите?

– Откакто се помня. Още преди училище имах възможност да се докосна до първите конзоли като „Атари” и на първите игри в няколко цвята на „Правеца” в работата на баща ми. Вярвам, че игрите са изключително полезен инструмент за трениране на мисълта в децата и младите хора.

– Как започна бизнесът си? Разкажи за дейността си в момента?

– В 12-и клас успях да вляза в университет още на предварителните изпити и имах достатъчно време за игра и за работа покрай училището. Започнах работа от къщи като техническа поддръжка и в свободното време се учех как да програмирам с каквито книжки имах и ресурсите от интернет. Знанията ми бяха достатъчни да направя нещо, което приличаше на игра – така се роди Bulfleet.com, първата българска MMO игра. Играта беше напълно безплатна и я играехме за удоволствие първо с приятелите от училище. Впоследствие други хора също я намериха и бързо достигнах до хиляди играчи. 11 години по-късно с колегите ми продължаваме да правим игри и се надяваме някоя от тях да стане световен хит. Паралелно с това се запознах с още мислещи и можещи хора, с които развиваме и други дейности. Най-популярната от които е Софтуерният университет, където обучаваме хората на програмиране.

– Откъде идват идеите и вдъхновението ти – как се измисля игра, която да харесат милиони хора?

– Играя много игри, играя ги и като запален геймър, и като човек, който създава игри. Опитвам се да си обясня кои са частите на една успешна игра, които всъщност я правят успешна. Комбинирам идеи, добавям доза креативност и страхотни хрумвания от екипа и оттам започва дългият път идеята да се превърне в реализация.

– В една от най-популярните ви игри Khan Wars е преплетена българската история, а се играе в много държави на много езици. Интересна ли е на чужденците и разбират ли я лесно?

– „Хановете“ е игра на повече 7-8 години и за времето си беше много добре приета, както в България така и в чужбина. Освен с българския народ играчите могат да играят и с други народи, които в Средновековието са властвали в Европа. Водили сме се от историята, България е била велика сила и трябва някой да го покаже и извън учебниците.

– Разкажи за създаването на Софтуерния университет. Как дойде идеята и трудно ли беше да вървите по неутъпкан път?

– Неутъпканият път е неизвестен, отново не бих казал дали е лесен или труден. В края на 2013 година се запознахме със Светлин Наков, който беше приключил работа по „Академията на Телерик”. Вижданията ни, начинът на мислене съвпаднаха и за отрицателно време имахме план, който започнахме да изпълняваме с решителни и бързи стъпки. В началото започнахме с една зала с капацитет от 200 души, с която ни помогна фирма наш партньор. Година по-късно се преместихме в наша собствена зала и до края на година построихме общо 3 зали с капацитет от над 550 души. Благодарен съм на подкрепата на ИТ фирмите в България, без нея щеше да е трудно да реализираме идеята си. Освен гласна подкрепа не сме видели никаква практическа такава от държавата – нито лев.Още едно доказателство, че хората, които управляват държавата, не поставят правилните приоритети и са негодни да създават стойност за нас, гражданите.

– Казваш, че университетите не подготвят кадрите достатъчно добре? Какво трябва да се промени?

– Проблемът е комплексен. Със сигурност част от законовата рамка трябва да се промени. В ТУ и ФМИ има страхотни хора, но те нямат възможността да променят в положителна посока държавното висше образование. Или ще ги спре някой „отгоре”, или ще ги спре някой малоумен закон, или ще се откажат, защото дори да променят нещо, ще е със страхотни усилия и много инвестирано време. Затова с партньора ми решихме да стоим настрана от акредитацията – ако сме добри и обучаваме в нашите студенти истински умения, те са нашата акредитация.

– Доколко е важно да си добър лидер с добри идеи и доколко са важни хората, с които работиш?

– Изключително много. Всичко се създава от хората. Признанието, което получих, е резултат от идеите и активната и неуморна работа на много хора – то е за всички нас. Целта ми е около мен да има хора с искрено желание, нестихваща мотивация и вътрешно заложен потенциал – хора, които мислят и действат, а не само да говорят и да се оплакват.

– Смели ли са в идеите и бизнеса младите хора в България според теб?

– От една страна, да, и бих казал, че трябва още да си повярваме и да имаме смелост. Това важи за хората, които наистина действат и не ги е страх от работа. От друга страна, не – поради липса на адекватно образование много хора имат изкривени представи. Обичат да работят сами само защото не искали да работят „за” някого – съответно или се провалят, или винаги си остават на ниско ниво. Кадърните хора работят “със” някого – осъзнават, че заедно можем да постигнем повече и по-значими неща. Но как, като в училище все са ни карали да се оправяме сами и никога (или много рядко) в екип.

– Доколко според теб са важни средата и семейството за развитието на един млад човек?

– От съществено значение са. Училището може да ни даде образование, но възпитанието получаваме вкъщи. Според мен средата определя теченията, които се движат около един човек и непряко влияят на приоритетите във всекидневието ни.

– Как минава един твой ден?

– Обичам да ставам рано и да си организирам работата преди 10 ч. След 10 обикновено организирам срещи, за да координирам работата на партньорите ми. Различно е и се нагаждам според ситуацията.

– Кое те разочарова в хората и какви качества цениш най-много?

– Най-много ценя, когато един човек отстоява принципите си и си държи на думата. Лъжата и измяната най-много ме разочароват и са ме връщали назад. Ценя, когато хората мислят, преди да говорят или действат. Ценя, когато хората са проактивни и действат, без да чакат ти да им кажеш, че трябва нещо да се направи.

– Какъв си мечтаеше да станеш като дете? Предполагаше ли, че така ще се развие животът ти или имаше други планове?

– Исках да стана учен и да открия лекарство за всички болести. И полицай, и космонавт, и дърводелец, и танцьор, и програмист исках в различни периоди. Утре може нещо ново да ми хрумне, важното е да е интересно и забавно и да мога да науча нови неща от него.

– На какво смяташ, че се дължи успехът ти? Доколко е талант, доколко късмет и доколко е упорита работа?

– Мисля, че за да успее човек, е необходима комбинация от тези неща. Гените имат значение откъм уменията, с които всеки от нас се ражда. Упоритата работа е ключ към успеха, или поне за мен е така. Ако е работа, която е интересна, не я чувстваш като работа. И все пак, таймингът и късметът имат огромно значение, за да си успешен. Вярвам, че всеки път трябва да даваш максимума от себе си и да не се отказваш – веднъж ще те подмине вълната, но следващия път ще пробваш пак и може да я хванеш!

Коментирайте от Фейсбук

Leave a Reply


* Задължително поле

Следвайте ни в:
Facebooktwittergoogle_pluslinkedinrssmailFacebooktwittergoogle_pluslinkedinrssmail
Анкетата на Форум

Ще решат ли т. нар бежанци демографската криза на България и Европа?

  • Не, те нямат място тук (58%, 135 Votes)
  • Не, те живеят в средновековието (30%, 70 Votes)
  • Да, имаме нужда от тях (5%, 12 Votes)
  • Да, Европа умира (4%, 10 Votes)
  • Въставаме, посегнат ли на жените (2%, 4 Votes)

Гласували общо: 231

Loading ... Loading ...