БЪЛГАРИЯ, Кино, КУЛТУРА, ЛИЦА

Режисьорът Майя Виткова: „Виктория” отвори много врати за българското кино по света

Това, което генерално не достига на българското кино според мен е, че често историите ни са локални, не могат да надскочат границите на родината, друг много важен елемент е, че имат технически несъвършенства, казва създателкатас на "Виктория".

Досега лентата е участвала в над 70 международни селекции, от където грабва 9 награди. „Виктория” е най-посещавана прожекция на Европейския филмов пазар в Берлин, в рамките на Берлинале и първи в състезание на най-значимия фестивал за операторско майсторство в света Camerimage, Полша и много други.

„Виктория” е личен, откровен и дълбок филм. Той вълнува, въвлича и провокира. Той впечатлява с послания, с актьорска игра и реализация. Действието се развива от 1979 до 1994 година в България. Главната героиня е Виктория (Дария Виткова), която е обявена за „бебе на десетилетието”, защото се ражда без пъпна връв. Политическите промени в страната влошават отношенията между Виктория и майка й (Ирмена Чичикова), която някога си е дала обещание да не ражда дете, ако страната продължава да е под тоталитарен режим. Това е една история за препятствията пред любовта във всичките й форми и за не лекия път, по който тя в крайна сметка побеждава.

Ето както сподели пред “Труд” Майя Виткова, която е режисьор, продуцент и сценарист на лентата за вратите, които се отварят пред българското кино, за предразсъдъците, с които го посрещат и как все пак те могат да бъдат преодолени.

– „Виктория” е нестандартен филм. По-трудно ли е на един такъв проект, който не залага на познати сюжети и елементи и не се доближава до комерсиалното да печели в България?

– „Виктория” обиколи целия свят, буквално. Стигна до места, където никога не е гледано българско кино. И държа скромно да отбележа, че този филм е написан, режисиран, продуциран и дистрибутиран от жена, и то една жена, от мен (смях). Така че да, „Виктория” спечели още в самото начало – първи и до момента единствен български игрален филм в селекцията на най-значимия фестивал за независимо кино в света – „Сънданс” на Робърт Редфорд. Постоянно го повтарям, защото „доброжелателите” ми много се радват на този факт. По отношение на комерсиалното – всеки прави каквото може – аз мога да разказвам така, това е киното, което харесвам и това е историята, която ме вълнува, затова и я разказвам, пресъздавам я във филм. Да, смятам, че може да докосне хората и ги докосва. „Виктория” само е прославила името на България, така че на който не му харесва, да гледа други филми. И тук не става въпрос за това, че трябва да се правят елитарни филми за малък брой зрители, трябва да има от всичко. Нека да има такива, които масово достигат до колкото се може повече българи, но нека да има и такива, които напомнят на света, че има страна България… с добро.

– „Виктория“ вече се върти по масовите кина, какви според вашите наблюдения са отзивите на публиката? Доволни ли сте как се приема?

– „Виктория” се приема крайно, което е хубаво и изобщо не ме изненадва. Има много позитивни отзиви (благодарна съм!), деликатни, чувствителни хора ми пишат искрени, вълнуващи съобщения или споделят мнения на стената на филма във фейсбук. Има и хейтъри, които изливат екзистенциалната си омраза в сайтчета, върху своите и страниците на приятелите си, или в профилирани групи във фейсбук, но те не стигат до мен. Хора, които никога не са „раждали” и няма да родят нищо повече от, в единия случай псевдоинтелектуални, а в другия – махленски тиради, дават акъл как трябва да се прави кино, как трябва да се прави всичко… За тях чувам именно от зрителите, които харесват „Виктория” и бранят филма. Препращат ми писания, коментират. После дружно им теглим по една майна и продължаваме. Доволна съм как се приема, който е гледал „Виктория” не е останал безразличен – силно я любят и мразят (смях). Освен това никой не е пророк в собствената си държава, а в България изобщо никой не е, освен простакът, той официално е пророк. Доволна съм, може ли да не съм доволна, филмът е „навън”, сред хората?

– Какво искате да кажете на публиката с този филм и лесно ли се възприемат посланията, които са далеч от лесносмилаемото?

– Обръщам внимание къде живеем – в нашата страна, член на Европейския съюз и на НАТО, убиват хора по улиците посред бял ден, пред очите на близките и съгражданите им. А посланието на този филм е свързано с любовта. С любовта между родители и деца, между хора в една държава, любовта като най-важното, над политическото, над социалното, над бита, над всичко, чисто човешката, искрена, въздигаща ни любов. Мисля, че сега можете да си отговорите дали лесно се възприема това послание. В България (не само) съществува една огромна, колективна част, която бълва чернилка, гадост срещу всички и всичко. Чудя се какъв ли живот живеят тези произвеждащи черни дупки хора, обичат ли нещо, жалят ли някого… Какво им е в душичките, имат ли?

– Казвате, че сте подготвяли филма 9 години. Трудно ли е на един млад режисьор, сценарист и продуцент в България?

– Трудно е, защото всички и всичко в тази „българска киноиндустрия” те спъва. Подготвям книга, документална проза, за това как се прави кино в България, с всички пикантни подробности, които научих през годините. Нямате представа за какви игри, за какви манипулации и схеми става въпрос. Кои са играчите, по какъв начин са обвързани едни с други, какво и как си позволяват да правят с държавни и европейски средства. Как се печелят субсидии, какви са отношенията между хората в комисиите и спечелилите проекти, как се отнасят институциите към индивидите, кои са тези, които дърпат конците, колко пари са изтекли към несъществуващи или неуспешни проекти. Тъй като разследващите журналисти са заети с други, по-значими теми, аз започнах свое лично разследване за българското кино. Миналата година „празнувахме” „100 години българско кино” – инициатива, която погълна много държавни финансови средства. Празникът свърши, хайде сега малко равносметка? Досадно е да противостоиш постоянно, вследствие на това да търпиш удари, да се опитват да те мачкат, тези хора се групират и нападат, но това е съдбата на различния. В 101-та година на българското кино пожелавам да започнем да правим по-добри, по-успешни филми, това ще помогне за по-здравословен климат и в гилдията.

– Търси ли целенасочено публиката у нас българските филми?

–  2015-та е най-силната година за американския боксофис, говоря още за резултатите преди да излезе на екран „Междузвездни войни”, и най-слабата от години за българското кино. Неотдавна излезе български филм, който имаше общо 300 зрители. Това не намалява, а унищожава доверието на публиката и тя не иска да гледа българско кино, просто бяга от него.

– Защо избирате точно името Виктория, което означава победа. Кое побеждава във „Виктория“ и какво побеждава самата героиня?

– Името и съответно заглавието „Виктория” е избрано заради смисъла му, именно заради победата. В тази, моята история, побеждава любовта.

– „Виктория“ е първият български пълнометражен филм селектиран в програмата на световния фестивал за независимо кино в Сънданс. Отварят ли се вратите за нашето кино по света и какво не достига, за да заслужава по-често успехи и признание?

– На два от най-значимите фестивали в света – „Сънданс” и Ротердам, деликатно ми намекнаха, че като видят подаден за селекция български филм им става… неловко. Лош опит през годините. Въпреки това смятам, че в последно време се засили доверието към българските филми на международни фестивали. „Виктория” отвори вратите към Ротердам, оттогава има два филма на този фестивал, което не се беше случвало преди нашия. Към момента филмът ни си остава единственият избран за основния конкурс на фестивала – Hivos Tiger Award Competition. „Виктория” отвори вратите за българското кино към Гьотеборг, година след като ние бяхме първи в конкурса за най-добър дебютен филм на името на Ингмар Бергман, български филм спечели награда. Много такива места има. Колкото и да ме „обичат” колегите ми и техните приятели, името ми е разпознаваемо извън пределите на България като на режисьор, който прави смели, самобитни филми. Това, което генерално не достига на българското кино според мен е, че често историите ни са локални, не могат да надскочат границите на родината, друг много важен елемент е, че имат технически несъвършенства…

– Филмът ви е показван на много места по света. Къде как се приема, по-разбираем ли е за по-близките страни и има ли разлика в тези, в които социализмът като форма на управление не е далеч?

– „Виктория” беше най-добре, най-позитивно приета в САЩ. С много мълчание и тъга в държавите от бившия социалистически блок. Навсякъде, където са усетили патоса на филма – важността да се научиш да обичаш, „Виктория” се приема добре. Но наистина зависи от хората, не могат да бъдат сложени всички зрители под един знаменател, но личният ми опит извън България беше с най-емоционална публика в Америка, а след нея във времето и в България.

Често новото българско кино посяга към истории, които се разказват в годините на социализма, както и тази във „Виктория“. С какво това време е толкова привлекателно за кинотворците?

– Познавам това време и е естествено да разказвам за нещо, което познавам. „Виктория” е моята история, кога трябваше да се случва? Уморих се от постоянното хленчене как на всички им било омръзнало да гледат филми за социализма. На някой случайно да му прави впечатление, че този преход още не се е състоял, камо ли пък да е свършил? Честно казано не виждам причина да се оправдавам, че половината от историята във „Виктория” се случва по време на социализма и как е представено времето. Представено е през погледа на главната героиня, през този поглед може да се случи всичко.

– Още с появата на трейлъра публиката очакваше филма с интерес, защото той самият е много впечатляващ, без в него да се казва и една дума. Кога в киното думите са излишни?

– В киното и в живота думите са излишни… когато говорят очите.

– След „Виктория“ какво да очакваме от вас, работите ли по нов филм?

– Да, имаме нови проекти, естествено не ми дадоха финансиране. С Бога напред!

Коментирайте от Фейсбук

Leave a Reply


* Задължително поле

Следвайте ни в:
Facebooktwittergoogle_pluslinkedinrssmailFacebooktwittergoogle_pluslinkedinrssmail
Анкетата на Форум

Ще решат ли т. нар бежанци демографската криза на България и Европа?

  • Не, те нямат място тук (58%, 135 Votes)
  • Не, те живеят в средновековието (30%, 70 Votes)
  • Да, имаме нужда от тях (5%, 12 Votes)
  • Да, Европа умира (4%, 10 Votes)
  • Въставаме, посегнат ли на жените (2%, 4 Votes)

Гласували общо: 231

Loading ... Loading ...