БЪЛГАРИЯ, КУЛТУРА, Общество

Коледа е! Честито Рождество Христово!

КоледаВесела Коледа! Днес християнският свят почита раждането на Исус Христос! Синът Божий, според Евангелието на Лука, се появява на бял свят във Витлеем, провинция Юдея, и с това, ключово за християните събитие, се слага начало на новото (съвременно) летоброене. 25-ти декември е познат още като Коледа, Божик или Божич – зимен обичай за здраве, плодородие и щастие, който започва от нощта на Бъдни вечер, а подготовката за него – още от Игрнажден, 20-ти декември.

Емблематични за Коледа образи като този на добрия старец, коледарите и дръвчето са унаследени от митологични мотиви и древни езически архетипи. От тази гледна точка нощта на Бъдни вечер срещу Коледа, и практиките по време на празника са много повече от светли и християнски. Те са мистично време на заклинания, караконджули и таласъми; на вълшебни ритуали, обредни песнопения и коледари; на гадаене по живи въглени и тайнствено слухтене за онова, което шушукат съседите; наричане срещу бели коси, болести и зли духове… В нощта срещу Коледа се отварят други светове и същества от отвъдното слизат на земята, за да пакостят или да седнат на трапезата на живите си близки.

Обредно коледуване

коледари

С настъпването на Рождество Христово започва и коледуването – обредна практика за прогонване на зли духове, която има древни езически корени. Вярва се, че със своите песни на празника, коледарите придобиват магическа сила да прогонват таласъми, караконджули и други свръхестествени същества… Дружина от мъже и момци, в традиционно, празнично облекло, с  накичени с китки калпаци, и шарени тояги в ръце, обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока.

Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Рождество, когато коледарите губят магическите си способности. По пътя, пред вратите на стопаните и в къщите, те пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Коледните празници, и обичаи са свързани с богат и разнообразен фолклор: песни, наричания, пословици и гатанки. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и добра реколта. Първата песен на коледарите обикновено започва с думите:

Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!

Дядо Коледа или Дядо Мраз

Дядо Коледа

Дядо Коледа е сравнително съвременно именно нарицателно (на български в превод от Санта Клаус – Santa Claus). Този образ се популяризира и налага през 20-те и 30-те години на ХХ век от американски реклами на безалкохолна газирана напитка, направени от еврейски художник (Haddon Sundblom). Според неговата визия Дядо Коледа е облечен в червена премяна, точно като нордическия бог Один, и притежава атрибути, подобни на неговите (елен, препускащ в небето, например). От скандинавската митология именно е унаследен, зает, и пренесен на Запад, също у нас, първообразът на Дядо Коледа (Дядо Мраз), залегнал в съвременната представа за добрия старец.

Славянският термин за Дядо Коледа е Дядо Мраз – главен приказен герой на Новата година. Той се появява в славянската митология като символ на зимните студове. В СССР, края на 30-те години на 20-ти век, Дядо Мраз става задължителен каноничен образ на стъпващата нова година, не на Рождество Христово. Тази традиция е въведена след няколкогодишна забрана на коледната елха, а по-късно е пренесена и в социалистическа България. Дядо Мраз раздава(ше) подаръци в навечерието на Новата година на организирани тържества в детски градини и училища.

Коледна елха или Бъдник

огнище

Едно от преданията, свързани с Коледа, е стара вавилонска легенда за сатанински езически бог. Съпругата на Нимрод – кралица Семирамида, издала заповед всички поданици да честват раждането на сина й Тамуз, а той самият бил обожествен като Ваал – бог на слънцето. Преданието гласи, че на 25-ти декември Тамуз (Ваал) бил убит от глиган по време на лов. На следващия ден от кръвта му поникнало дръвче и започнало да се вярва, че по това време на годината стават чудеса.

В старите български традиции пък се почита бъдника – отсечен ствол от дъбово, брястово или крушово дърво, което православните християни у нас трябва да поставят в огнището или камината и да гори през нощта на тържествената трапеза на Бъдни вечер. Вярването е, че светлината и топлината от бъдника символизират не само раждането на новото Слънце и Иисус Христос, но и привличат мъртвите близки на стопаните да се завърнат през нощта срещу Коледа и да споделят невдигнатата трапеза.

 

Коментирайте от Фейсбук

Leave a Reply


* Задължително поле

Следвайте ни в:
Facebooktwittergoogle_pluslinkedinrssmailFacebooktwittergoogle_pluslinkedinrssmail
Анкетата на Форум

Ще решат ли т. нар бежанци демографската криза на България и Европа?

  • Не, те нямат място тук (58%, 135 Votes)
  • Не, те живеят в средновековието (30%, 70 Votes)
  • Да, имаме нужда от тях (5%, 12 Votes)
  • Да, Европа умира (4%, 10 Votes)
  • Въставаме, посегнат ли на жените (2%, 4 Votes)

Гласували общо: 231

Loading ... Loading ...