БЪЛГАРИЯ

Бъдни вечер е – повече ястия, по-богата година

бъдни вечерДнес се празнува един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер. Той се чества семейно от всички християни.

Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син – Исус Христос.

Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци – родственици, които също се смятат за част от семейството.

На Бъдни вечер е началото на празненството, възславящо Христовото рождение.

Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите наричат “Малка Коледа”, “Суха Коледа”, “Детешка Коледа” или по-рядко – “Мали Божич” и “Крачун”.

Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен “Боговица”, “Богова пита”, “Божичник”, “вечерник”, “светец” или “харман”.

Той е замесен с “мълчана вода” от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и на домашните животни. Освен този хляб, момата носи и “вит-превит кравай”, който е предназначен за коледарите.

Върху трапезата се нареждат нечетен брой ястия – 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сарми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.

Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството.

Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се изхвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника.

Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята – за плодородие. От нея слагат и в семето за посев. С тази пепел се лекуват и някои заболявания.

Днешната коледна елха замества бъдника – пън от плодовито дърво, който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина.

Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник.

На Бъдни вечер завършват и 40-дневните коледни пости.

Коментирайте от Фейсбук

Leave a Reply


* Задължително поле

Следвайте ни в:
Facebooktwittergoogle_pluslinkedinrssmailFacebooktwittergoogle_pluslinkedinrssmail
Анкетата на Форум

Ще решат ли т. нар бежанци демографската криза на България и Европа?

  • Не, те нямат място тук (58%, 135 Votes)
  • Не, те живеят в средновековието (30%, 70 Votes)
  • Да, имаме нужда от тях (5%, 12 Votes)
  • Да, Европа умира (4%, 10 Votes)
  • Въставаме, посегнат ли на жените (2%, 4 Votes)

Гласували общо: 231

Loading ... Loading ...