БЪЛГАРИЯ

Само във ФОРУМНЮЗ

БГ учени борят ГМО с клонирани овошки в епруветки

Ценните екземпляри растат в лабораторни условия, експертите създават и нови сортове

дървета в епруветки
Десетки екземпляри, едва достигнали няколко сантиметра, чакат да бъдат посадени.
Снимка: agroplovdiv.bg
круши инвитро
Малка гора инвитро круши растат в института в Пловдив.
Снимка: agroplovdiv.bg
орех инвитро
Малък орех живее върху специална хранителна подложка, далеч от микроби и болести.
Снимка: agroplovdiv.bg

Миниатюрни гори от овощни дръвчета, развити от една единствена семка, отглеждат в епруветки наши учени. Малките екземпляри са плод на усилията на специалистите да подобрят качествата на уникалните родни сортове ябълки, круши, череши, кайсии, малини и пр., без да ги превръщат в ГМО.

Експертите клонират най-добрите български плодове и след това ги пресъздават чрез инвитро процедура в Института по овощарство в Пловдив (ИО).

Специалната селекция позволява да се запазят например качествени мутации сред плодовете, разказа пред ФОРУМЮЗ доц. д-р Лиляна Начева, която от години работи в биотехнологичната лаборатория към института, създадена през 1985 г.

„В работа си в лабораторията ние подбираме сухоустойчиви видове или пък такива с по-едри плодове – да речем се спираме на ябълка с по-различно оцветяване или форма“, уточни доц. Начева.

Не инженерство, а мутация

Учените в Пловдив са категорични, че не разработват ГМО-култури. „Не става дума за генетични манипулации, а за мутации, които възникват в природата“, обяснява доц. Начева.

Затова и в лабораторията има стотици миниатюрни дръвчета, които чакат своите купувачи. Поръчки за чисти от бактерии и качествени фиданки се получават всеки ден в Института.

За да стигнат до стопаните обаче, работата по тях е в изобилие. Изисква търпение и много знания, разкриват експертите.

„При нас за много кратко време и при специални условия даваме възможност растенията да пораснат. Получаваме идентични организми за малко време независимо от сезона. Днес слагаме едно връхче, пъпка от малина или ябълка. След 3-4 седмици ще имаме от 3 до 5 нови пъпки. След месец ги разделяме и така в геометрична прогресия получаваме следващите 25, а след още месец те вече са 225“, разказа доц. Начева.

Повече от роботи

Въпреки че техниките, по които се работи в Института по овощарство, са познати от години, а технологиите се развиват постоянно, човешкият фактор е незаменим.

„Има и доста ръчен труд в това което правим, защото все още опитите за роботизиране не са успешни. Няма машина, която да може да замести човешката ръка и преценка на този етап, когато пъпката трябва да бъде обработена“, разкриват експертите.

Дългогодишната работа дава резултати и от миниатюрните дръвчета в епруветки се стига и до открития. „Имаме два нови сорта череши. Тръгнали са от ембрионални култури. Това означава, че от костилката на череша е взет ембрионът и след това е бил развит в специални хранителна среда“, похвали се доц. Начева.

По същия начин се работи и с кайсии, ябълки, сливи, малини, къпини, дори и магнолии и гинко билоба.

Коментирайте от Фейсбук

Leave a Reply


* Задължително поле

Следвайте ни в:
Facebooktwittergoogle_pluslinkedinrssmailFacebooktwittergoogle_pluslinkedinrssmail
Анкетата на Форум

Ще решат ли т. нар бежанци демографската криза на България и Европа?

  • Не, те нямат място тук (58%, 135 Votes)
  • Не, те живеят в средновековието (30%, 70 Votes)
  • Да, имаме нужда от тях (5%, 12 Votes)
  • Да, Европа умира (4%, 10 Votes)
  • Въставаме, посегнат ли на жените (2%, 4 Votes)

Гласували общо: 231

Loading ... Loading ...