Коментари, Позиция

Мразя, повече мразя, най-много мразя – кой съм аз?

Доротея Николова
Доротея Николова за лесните избори и бързите присъди.

Мразя, повече мразя, най-много мразя – кой съм аз? Гатанка за малчугани. Много ясно, аз съм българин. Любимият ми спорт е всичкомразене, практикувам го редовно да не губя форма. А най ми е гот някой да е недостоен и аз да му го забия в носа. Като съм страшно бесен в този момент. И с право.

Какво провокира това заключение днес. Една номинация за наградата „Човек на годината“ на Българския хелзинкски комитет. Тя е за австралиеца Джок Полфрийман, който излежава 20-годишна присъда за убийство у нас. Той закла студента Андрей Монов в центъра на София през 2007-а. Чужденецът е предложен за приза от неговата сънародничка Каролайн Стейпълс, която живее в Занзибар.

Тя изтъква, че той е активист на Българско затворническо сдружение за реабилитация, което защитава правата на лишените от свобода.

ОТ БХК аргументират решението си така:

„Лишените от свобода и особено уязвимите групи сред тях са обект на системно нарушаване на техните основни човешки права, включително на достъп до правосъдие. Необходими са реформи в пенитенциарната система и активното участие на организации като Българско затворническо сдружение за реабилитация може само да спомогне за положително развитие в тази насока и по този начин подобряване на международния имидж на страната ни що се отнася до зачитане на човешките права“.

Безумно. Или?

Да, на пръв прочит звучи безумно. И някак те провокира да скочиш разярено – как така убиец ще става човек на годината? Моля!!!

Само че дали нещата стават ясни с един бърз поглед. Дали въпреки че в България няма смъртно наказание, ние в себе си не погребваме тези, които излежават присъда. Приключваме с тях, нищо повече не искаме да знаем. Край – те не са хора, нямат права, а и не бива. Колко лесно слагаме чертата. А не трябва ли всяка постъпка да има собствена тежест, да има възможност за промяна, какъвто е смисъла на наказанието. Или? Знаем ли, мислим ли за това какво се случва зад оградите на затворите, дали не стават неща, за които други трябва да стоят зад решетките? Ми май не.

Вълна на омраза – бясна, дива, неподправена и агресивна заля обществото с появяването на тази новина. Никакъв шанс за размисъл. Разярени коментари, протести, противопоставяне на българи и чужди. С други думи – ужас.

Под натиска на общественото мнение от БХК оттеглиха номинацията си за Полфрийман, тя остава единствено за Българско затворническо сдружение за реабилитация.

А междувременно всичко си е постарому

В същото време никаква реакция не провокира начина, по който традиционно се отнасят с нас политиците. Като с обслужващ персонал. И да не мрънкаме много. Не се свенят да ни наричат с обидни думи, пък ние не се сещаме даже, че може да се засегнем. Няма нужда да се търсят примери надалеч. Ето го съпредседателя на РБ Радан Кънев с пресни нравоучения. „Знаете ли по какво се познава тъпият човек? По това, че не може да си смени стратегията, когато не постига резултатите. Слава Богу, мафията в България се ръководи от тъпи хора. Полицейските протести са елемент от това, разбира се“, казва той. Става дума за гражданското недоволство на полицаите, което е социално по своя характер. И очевидно има нещо нередно в начина, по който властта действа. А коментарите на Кънев някак не предизвикват възмущение.

Целокупното население с наслада се е отдало на любимото си чувство – да мрази. Злобно, глухо, сляпо. Този път са полицаите. Или за да е по-лесно „милиционерите“, така всеки веднага се светва, че те са част от репресивния апарат на миналото и бутонът е натиснат. Другата линия е корупцията, тук спор за съжаление няма. В държавата ни нещата са грозни. Тя е повлекана с гнили зъби и лош дъх. Проблемът е, че четката и пастата са в нашите ръце и отговорността наша собствена. А двойните човешки стандарти не са начинът за изчистване на мръсотията. И когато нещо не е справедливо, не е. И трябва да се реагира.

Моралната полиция и има ли тя почва у нас

Като говорим за полиция, всъщност тази с най-голяма власт е моралната. То това е същината на хейтенето, нали така. Толкова е хубаво да си съдник, някак си порастваш в собствените си очи. Бърз поглед, щрак и присъда. Да, тя се разбира от само себе си, няма какво да се мисли, нали?
Да бе, човек, голям си, ама ако имаш ценности, валидни във всички ситуации, а не според моментните съображения или конюнктурата.

А и аз все пак се питам нещо. Как, когато си „красив и умен“, имаш право да се шириш на „Орлов мост“ месеци и да изразяваш себе си в песни, картини и всякакви арт сложнотии, ама ако някой друг си позволи да използва един от най-важните инструменти на демокрацията – протестът, да беснееш и да му отричаш това право. Какво те прави това? Ще ти кажа – не е много хай, арт, яко, купешко, чужбинско, възвишено и т.н. Следиш ми мисълта, дет’ се вика.
А и не ни ли дразни това перманентно чувство за несправедливост, заседнало в гърдите ни. Че даже и когато отказваме правото на другия, пак се чувстваме онеправдани. Парадокс… или грешката е в нашия телевизор, мейби.

Въпрос с повишена трудност. Или пък не

Като се върнем на повода за разсъжденията днес няма как да не изскочи едно питане от изключително значение. Защо чужденец се бори за правата на българските затворници? А? Предположения? Аз имам няколко.
Защото ние не сме по борбата. Какво ти. А пък за човешки права! Ха. Че това какво беше?
Конформизмът е нашето блато, там ни е уютно. Дори когато с нас не постъпват добре, не според правилата. В гъстотата и лепкавостта страховете ни някак се сливат, размиват, разнасят. И като са общи все едно са по-малко страшни, или пък сме по-малко виновни за тях. Ама това си остава точно това, което е – блато.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. dras, dras, dras, dras, dras i stavame golemi jurnalisti. kolko mnogo pisane i nisthto ne e kazano. po tapo neshto skoro ne bqh chel. nishto ne se razbira. ma to akal trqbva da ima “avtora” za da si izkaje mislite. a tuka maj i misal nqma. jalka rabota.

Leave a Reply


* Задължително поле

Следвайте ни в:
Facebooktwittergoogle_pluslinkedinrssmailFacebooktwittergoogle_pluslinkedinrssmail
Анкетата на Форум

Ще решат ли т. нар бежанци демографската криза на България и Европа?

  • Не, те нямат място тук (58%, 135 Votes)
  • Не, те живеят в средновековието (30%, 70 Votes)
  • Да, имаме нужда от тях (5%, 12 Votes)
  • Да, Европа умира (4%, 10 Votes)
  • Въставаме, посегнат ли на жените (2%, 4 Votes)

Гласували общо: 231

Loading ... Loading ...